EDITORIAL
В икономиката на благосъстоянието икономическият растеж не е самоцел, а по-скоро начин за повишаване на благосъстоянието на хората и планетата. Концепцията набира скорост, като лидерите се събират в Исландия през май 2025 г. за Форума за икономика на благосъстоянието. Това издание на списание EuroHealthNet представя истории от хора и организации от цяла Европа, които помагат за по-здравословни и устойчиви икономики и общества. Преходът към икономика на благосъстоянието обаче не идва без препятствия и компромиси. В своята редакционна статия Каролайн Костонгс от EuroHealthNet споделя своите прозрения и разсъждения относно предизвикателствата, пред които сме изправени, и пътя напред.
Докато публикуваме този брой на нашето списание, аз съм на път да участвам във Форума за икономика на благосъстоянието в Рейкявик, Исландия. Тази среща на високо ниво събира лидери, практикуващи и хора, които променят нещата, за да обсъдят как можем да оформим икономиките си, за да подкрепят по-добре благосъстоянието на хората и планетата. Икономиката на благосъстоянието гарантира, че икономическият растеж, измерен чрез БВП, не е самоцел и че той насърчава, а не вреди на здравето и благосъстоянието, както твърде често се случва днес. Рамките за икономика на благосъстоянието получават все повече внимание на ниво ЕС и на национално ниво и като EuroHealthNet ние сме нетърпеливи да допринесем за този импулс чрез нашето партньорство, нашите проекти за социално равенство, околна среда и здраве, както и чрез това списание.
Все пак се чувствам малко неспокоен. От една страна, намирам за важно да се срещам с международни колеги, за да се вдъхновяваме и да се учим един от друг и да изграждаме визията за икономика на благосъстоянието. От друга страна, знам, че пътувайки до Исландия, допринасям за изменението на климата и замърсяването на въздуха, подкопавайки самата обосновка на пътуването си. Може би вместо това трябва да положа повече усилия на местно ниво, за да се срещам и обменям опит с хора, изправени пред бедност и ежедневни борби, наред с други неща.
Тази дилема е само един пример за предизвикателствата, свързани с преструктурирането на икономиките, в които сме обвързани; пътят рядко е безпрепятствен и включва избори, договаряне на интереси и правене на компромиси.
Дилеми при прехода към икономика на благосъстоянието
Съществуват много политически инициативи, които допринасят за постигането на икономики, генериращи повече благосъстояние и по този начин съответстващи на икономиката на благосъстоянието, много от които са разгледани в статиите в това списание. Те включват екологично устойчиви и справедливи здравни системи, като тази, която Австрия изгражда, инвестиции в обикновени, а не в елитни спортове, инициативи за закрила на децата, като тези в Исландия, насърчаване на качествен сън, политики за равенство между половете и фискални стратегии, които се стремят да балансират социалните и икономическите резултати.
Въпреки това, нашата икономика ни е обвързала със структури и поведения, които са много трудни за промяна. Следователно, осъществяването на промени не е възможно без значителни разходи както на индивидуално, така и на обществено ниво. Това означава, че много малко политически решения са напълно печеливши за всички, а много от тях ще бъдат от полза за интересите на някои хора, сектори, места и т.н. за разлика от други. Например, добре обмислените политики, насърчаващи възрастните хора да останат по-дълго в домовете си, рискуват да ограничат наличието на жилища за по-младите поколения. Вносът на екзотични плодове и зеленчуци може да подобри здравето на някои, но транспортирането им допринася за замърсяването и често ги прави недостъпни за домакинствата с ниски доходи. Намаляването на изкопаемите горива помага на околната среда, но какво да кажем за хората, чийто препитание зависи от тях?
Подготвени ли сме ние, като общност в областта на общественото здравеопазване, да се справим с тези дилеми и да заемем ясна позиция по тези въпроси, много от които са сложни и етични по своята същност? Важно е да го направим, тъй като те имат последици за общите нива на здраве на населението, както и за неравенствата в здравеопазването и справедливостта между поколенията, както ще подчертае EuroHealthNet, когато допринесем за предстоящото Стратегия на ЕС за справедливост между поколенията. EuroHealthNet разработва етична рамка, която да ни помогне в това и да ни насочи работата по отношение на икономиката на благосъстоянието. Това включва как взаимодействаме с частния сектор, за да договаряме интереси за подобряване на цялостното здраве и благосъстояние, както и да ги държим отговорни.
Избягване на поляризация
Тези дилеми не са нови за общественото здравеопазване, но стават все по-сложни – и по-видими – в публичните дебати и социалните медии. Трябва също да сме наясно, че дискусиите около икономиката на благосъстоянието могат да доведат до поляризация, особено в днешния бързо развиващ се политически, социален и технологичен контекст. Хората споделят различни ценности и принципи, като крайнодесните групи са в самия край на спектъра.
Колко силно трябва да настояваме за промяна на парадигмата, която отразява икономиката на благосъстоянието, когато за някои това звучи като застъпничество за намаляване на растежа? Или трябва да предприемем по-нюансиран подход? Не трябва ли да се съсредоточим върху специфични дилеми и компромиси и по-добре да се вслушаме в различни гледни точки, преди да проектираме политическите си решения за екологични граници и социални основи?
Препоръчвам да прочетете това интервюто на изданието с Доминик Уотърс, който споделя своя опит със структурното неравенство в жилищното настаняване, достъпа до храна, доходи и отглеждането на деца. Неговият и много други житейски опит твърде често отсъстват от управленските решения. Подчертаването на подобни лични истории може да генерира по-добро разбиране за вземане на трудните решения, необходими за прехода към икономики на благосъстояние.
Оспорване на влиятелни интереси
Никой не иска икономика, която експлоатира хората, вреди на околната среда и уврежда здравето и благосъстоянието. И все пак много малко хора са готови да понесат цената на промяната. Богатите и влиятелните ще защитават интересите си – и те успяват.
Европейската комисия превърна конкурентоспособността в своя Северна звезда, наред със стимулирането на отбранителната промишленост и превъоръжаването на Европа. Настоящите усилия на ЕС за дерегулация целят премахване на търговските бариери като част от новата стратегия за единния пазар. Междувременно лобирането в индустрията процъфтява, което прави по-трудно от всякога регулирането на алкохола, тютюна, ултрапреработените храни и други вредни за здравето продукти.
Тези реформи ще имат национални последици. Например, неотдавнашно правило във Франция, което забраняваше кратки полети, където има опции за влак, беше отслабено. Планът на Ирландия да се добавят здравни предупреждения към етикетите на алкохола може да е следващото. Тези мощни интереси ще бъдат трудни за преодоляване, особено след като собствените ни ресурси са изложени на риск от намаляване. Общественото здраве и благосъстояние рискуват да бъдат допълнително деприоритетизирани в предстоящите дискусии за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г.
Пътят напред
Трансформирането на нашите икономики в икономики на благосъстоянието е възможно, но това изисква по-добро разбиране на дилемите, компромисите и въздействията на политическите избори, както и внимателно картографиране на аргументите и контрааргументите. Също така трябва да мобилизираме широката общественост, отвъд общностите на общественото здравеопазване и икономиката на благосъстоянието. Повечето европейци подкрепят действията в областта на климата, например, но не се доверяват на правителствата да постигнат резултати. Според Евробарометър, 88% от европейците казват, че социална Европа е важна за тях лично, така че има голям потенциал за ангажираност.
Като искрено се вслушваме в надеждите и страховете на хората – и техните опасения относно променящите се системи за работа, жилища, потребление на енергия, транспорт, храна и потребление – можем да намалим поляризацията и да изградим подкрепа. Като се обърнем към техните основателни опасения относно миграцията, ваксинацията и други чувствителни теми, ние насърчаваме доверието. Като изграждаме съюзи за развиване на споделена визия за по-добро бъдеще и колективно я комуникираме и прилагаме, можем да оспорим съществуващите интереси и да вдъхновим промяна. Това от своя страна може да генерира политическата воля, необходима за постигане на икономики, които генерират по-голямо благосъстояние. Надявам се, че ще се насладите на четенето на различните статии в това списание, тъй като всички те допринасят за тази обща визия.
В това издание
Каролайн Костунгс
Каролайн Костонгс е директор на EuroHealthNet и експерт по обществено здраве и промоция на здравето. Каролайн ръководи мултидисциплинарен екип, работещ върху европейска и (под)национална политика, застъпничество, изследвания и изграждане на капацитет, насочени към неравенствата в здравеопазването. Каролайн е активна в различни форуми на ЕС и СЗО, консултативни съвети и различни проекти на ЕС и е член на ICC – Международен съвет за Европейската конференция за обществено здраве.