ЕС преосмисля как изглежда икономическият успех. Тъй като БВП не отразява социалното и екологичното благополучие, има призиви за изграждане на модел на икономика на благосъстоянието, който дава приоритет на хората и планетата. Антоан Огер, временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор и директор на научните изследвания от Института за европейска екологична политика, и Таубе ван Мелкебеке, ръководител на отдела за политики от Зелена европейска фондация, изследват тази промяна.
Договорът за Европейския съюз постановява, че „целта на Съюза е да насърчава мира, своите ценности и благосъстоянието на своите народи“. През последните години ЕС предприе значителни стъпки към справедлив и екологичен преход, по-специално чрез Европейския зелен пакт (ЕЗП). Въпреки това, продължаващата тройна планетарна криза на изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването изисква повече, по-бързи и по-задълбочени действия за връщане на икономиката на ЕС в безопасно оперативно пространство и в съответствие със собствения му договор.
Мащабът на предизвикателството, свързано с устойчивостта, е ясен, особено на фона на геополитическото напрежение и нарастващия политически скептицизъм към екологичното законодателство. Въпреки че обществената подкрепа за действията в областта на климата остава силна, е време политиката да балансира амбицията с равенството, за да осигури обществено приемане.
Твърде дълго икономическият растеж и краткосрочната печалба бяха използвани като извинения, за да се остави настрана благосъстоянието на хората и нашето население. Това е погрешен избор и такъв, който ЕС вече не може да си позволи да направи. Справедливият преход към икономика на благосъстоянието не е просто идеалистичен; той е от съществено значение. Защо? Защото предлага последователен път към по-справедливо, по-зелено и по-устойчиво бъдеще в социално, икономическо и екологично отношение.
Изграждане на икономика на благосъстоянието, която остава в рамките на земните възможности
Междинният преглед на ЕС 8-ма програма за действие за околната среда ни напомня, че все още трябва значително да увеличим и без това може би амбициозните си усилия от последното десетилетие, за да постигнем справедлива икономика с нулеви нетни емисии до 2050 г. В противен случай тематични цели като справяне с промените в земеползването и загубата на биоразнообразие, намаляване на потреблението на енергия, удвояване на кръговото използване на материали и намаляване на потребителския ни отпечатък няма да бъдат постигнати.
ЕОГ е значителна стъпка в правилната посока, не само по отношение на екологичните амбиции, но и по отношение на началото на промяната в представата на ЕС за това как всъщност изглежда икономическият прогрес. Като поставя действията по отношение на климата, социалната справедливост и дългосрочната устойчивост в центъра на икономическото планиране, той сигнализира за излизане отвъд тясната призма на брутния вътрешен продукт (БВП). Но това не е достатъчно. Въпреки всичките си обещания, ЕОГ все пак беше посрещнат със значителна политическа реакция, което ни остави да се запитаме дали ЕС може да приеме по-амбициозно законодателство.
Икономиката на благосъстоянието предлага решение. Преходът към икономика на благосъстоянието има за цел да осигури цялостна политическа стратегия, която да се справи с тройната планетарна криза, като същевременно обслужва основните социални нужди, използвайки икономически инструменти. Когато обсъждаме подходите към икономиката на благосъстоянието на ниво ЕС, първо трябва да покажем, че икономическият растеж не е необходимост за постигане на благосъстояние в рамките на планетарните граници. Вместо това, оставането в тези граници е истинската предпоставка за благосъстояние, като секторният икономически растеж е само едно от потенциалните средства за постигането му.
Икономическият растеж може да подпомогне икономиката на благосъстоянието в определени сектори, като например чистата енергия, но в други, като например добива и използването на изкопаеми горива, той става... неикономичен и вредни.
Въпреки това, продължаващият акцент върху растежа на БВП се запазва, особено в продължаващите дебати, бушуващи относно укрепването на глобалната конкурентоспособност на ЕС. Това повдига критични въпроси, на които трябва да отговорим: растеж на what, За на когото, на какво ценаи колко дълго може последноКой носи тежестта, каква е цената за планетаи какъв е растежът достатъчно?
Центриране на равенството и справедлив преход
ЕС трябва да възприеме амбициозни екологични политики, основани на справедливост, не само екологична, но и социална и справедлива за всички. Без това справедливият преход рискува да загуби социална приемливост и справедливост между поколенията. Връзката между социалните и екологичните политики, както техните синергии, така и компромиси, трябва да бъдат поставени в центъра на всички бъдещи политически разработки.
Предстоящият преглед на План за действие Европейски стълб на социалните права е ключова възможност за интегриране на иновативни, по-малко зависими от растежа подходи в социално-екологичния режим на ЕС. Концепции като намаляване на работното време, универсални основни услуги и дивиденти трябва да бъдат сериозно обмислени. Разбира се, това трябва да бъде съчетано с реформиране на Европейски семестър и други основни инструменти за отчитане, като например средносрочните фискално-структурни планове (MTP), за по-смислено проследяване на напредъка по отношение на справедливото разпределение.
Могат да се извлекат поуки и от недостатъците на и националното Планове за възстановяване и устойчивост (RRPs) по отношение на процедурната справедливост. Те показват, че бъдещото законодателство и инвестиционните планове трябва да се създават съвместно с гражданското общество, социалните партньори и общностите, а не просто да се прилагат отгоре надолу.
Гражданското участие трябва да бъде засилено в целия ЕС, в съответствие с последните насоки на Европейската комисия, основани на поуките, извлечени от съществуващите инициативи в държавите членки. От гражданските събрания до бюджетирането с участието на гражданите, тези демократични иновации могат да помогнат за справяне с постоянния демократичен дефицит на ЕС и да укрепят легитимността в очите на тези, на които той служи.
Накрая, очакваното публикуване на Стратегия за междупоколенческа справедливост би трябвало да послужи като критичен повратен момент, ясен ангажимент да се гарантира, че политиките на ЕС отразяват интересите не само на живеещите днес, но и на бъдещите поколения.
Измерване на това, което е важно: показатели за икономика на благосъстоянието
БВП вече не е подходящ за самостоятелен показател за напредъка в ЕС. За да се подпомогне справедливият преход, е необходимо да се включат допълнителни показатели и метрики както в разработването, така и в прилагането на политиките. Целта на Комисията Доклад за стратегически прогнози 2023 г. направи равносметка на многобройните скорошни и текущи инициативи за разработване на надеждни показатели за устойчиво и приобщаващо благополучие (SIWB). Тези институционални постижения сега трябва да бъдат формализирани в процеса на разработване на политики.
Основният приоритет на Комисията следва да бъде да се застъпи за интегрирането на показателите за SIWB в Системата от национални сметки (СНС) на Организацията на обединените нации, като част от реформата от 2025 г. Това би отбелязало критична промяна в начина, по който благосъстоянието и устойчивостта се измерват в рамките на националните счетоводни рамки. Актуализациите след това биха се отразили в преработените Европейска система от национални и регионални сметки (ESA) до 2029 г. и да повлияе на други основни статистически инструменти на ЕС, включително Екологични сметки на ЕС.
Включване на Комисията предложено заглавно табло за управление в съществуващите процеси на ЕС, като например Европейския семестър, Годишен обзор за устойчив растеж...и оценките на въздействието биха гарантирали, че благосъстоянието и екологичните приоритети са нещо повече от просто реторика. Те биха станали част от ежедневния механизъм на управление на ЕС.
Силата на прогнозирането: моделиране на политики
Европейският съюз разполага с широк набор от модели, които се използват през целия цикъл на политиката. Това важи особено за етапа на проектиране, който включва Оценка на въздействието върху устойчивото развитиеТези модели са кодифицирани в Насоки и инструментариум на ЕС за по-добро регулиранеи те оказват значително влияние върху оформянето на резултатите от политиката.
И все пак, силата на тези модели се крие не само в техния технически дизайн, но и в решенията, които стоят зад тях. Те включват кои въпроси са приоритизирани, как се претеглят, какви предположения са направени и чии гледни точки са включени. Това не са неутрални решения. Те са политически и трябва да бъдат обект на контрол.
В момента много от моделите, използвани от Европейската комисия, до голяма степен не обхващат концепциите на екологичната икономика. Те често пренебрегват разходите, свързани с изменението на климата, или представят недостатъчно ключови фактори. Цели за устойчиво развитие (ЦУР) и не успяват да отчитат адекватно икономическите, социалните и екологичните последици от законодателството.
За да се справи с това, ЕС трябва да диверсифицира подхода си за оценка на въздействието чрез комбинация от качествен и количествен анализ и да намали зависимостта от тесен набор от по своята същност частични модели. Реформите следва да включват интегрирането на екологичните и благосъстоянието измерения, използването на множество подходи за моделиране в рамките на една оценка и по-допълващо се използване на различни аналитични инструменти.
От решаващо значение е Комисията да се снабди с достатъчен капацитет за прилагане на тези по-сложни, но необходими процедури. Институциите на ЕС следва да се обединят, за да формализират тези промени и да обновят инструментариума си за икономическо моделиране, като го актуализират. Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, вече на почти десетилетие. Отдавна е необходимо икономическото моделиране на ЕС да отразява реалностите на устойчивото и приобщаващо благосъстояние.
Глобални предизвикателства, глобални решения: външното въздействие на ЕС
Вече е добре документирано, че моделите на потребление в ЕС – и съответните вериги за доставки, които ги поддържат – продължават да генерират отрицателни странични ефекти върху други страни. Тези външни въздействия заплашват да подкопаят всеки вътрешен напредък в областта на устойчивостта, постигнат в рамките на ЕС.
Вземете например целите на ЕС за 2030 г. за 55% намаление на емисиите на парникови газове. Те не отчитат факта, че вносът на ЕС представлява почти половината от териториалните емисии на блока. Макар вътрешното въздействие върху околната среда да е намаляло с 12% между 2010 г. и 2018 г., дори когато БВП нарасна с 23%, общият потребителски отпечатък на ЕС всъщност се е увеличил с 4% през същия период.
В действителност, отпечатъкът вероятно е много по-голям. Ключови въздействия, като загубата на биоразнообразие или прекомерната експлоатация на ресурсите, често се пропускат поради пропуски в данните, което означава, че настоящите данни подценяват истинския мащаб на екологичните щети. Това, което наблюдаваме, е форма на разделяне, която е абсолютна в рамките на ЕС, но само относителна, когато се разглежда в световен мащаб. Накратко, това не е достатъчно.
ЕС трябва да вземе предвид (напр. да определи количествено, да наблюдава и да предприеме действия) глобалните икономически, социални и екологични въздействия на своите модели на производство и потребление. Това означава да преосмислим начина, по който проектираме партньорства с трети държави. Вместо да се фокусират тясно върху достъпа до пазара, споразуменията на ЕС от ново поколение следва да включат подобрени оценки на въздействието върху устойчивото развитие, които отчитат и социалните и екологичните резултати.
Приоритетите за сътрудничество за развитие също трябва да се променят. Официалната помощ за развитие, както по отношение на нейните нива, така и на нейната насоченост, следва да бъде използвана за подкрепа на взаимноизгодни стратегии, които позволяват на страните партньори да преследват собствените си цели за благосъстояние в рамките на планетарните граници.
В крайна сметка ЕС и неговите държави членки следва да използват обширните си дипломатически мрежи, за да призоват за глобален справедлив преход, който подкрепя системните промени и вгражда споделена отговорност отвъд границите.
Трансформиране на ключови икономически сили за преосмисляне на финансите и бизнеса
Макроикономическите аргументи за преход към икономика на благосъстоянието са все по-трудни за игнориране. Цената на щетите, свързани с климата, далеч надвишава разходите за смекчаване на последиците, но финансовите потоци остават фундаментално несъответстващи на целите за споделен просперитет в рамките на планетарните граници.
Публичните средства продължават да се наливат във вредни дейности, като например субсидиите за изкопаеми горива, докато инвестициите в зелената и социалната икономика остават твърде ограничени. Оценките сочат, че на ниво ЕС ще са необходими от 500 до 1,000 милиарда евро годишно, за да се справим с тройната планетарна криза и да постигнем справедлив преход към нулеви нетни емисии до 2050 г. Засега не сме далеч от тази цифра.
Разбираме, че има много конкуриращи се изисквания, като например цифровизация, конкурентоспособност, индустриална политика или отбрана, но преходът към икономика на благосъстоянието е може би най-рентабилният начин за изграждане на устойчиви общества, които да отговорят на тези приоритети колективно.
Предстоящите преговори за пост-Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС за 2027 г. и наследникът на Механизъм за възстановяване и устойчивост представляват рядък и жизненоважен шанс. Тези бюджетни процеси на ЕС, чийто връх е през 2025 и 2026 г., са основният прозорец на възможностите за подкрепа на прехода към справедлива, устойчива и стабилна икономика.
Само финансирането от ЕС няма да е достатъчно. Националните и международните реформи ще бъдат от решаващо значение. Това включва въвеждане на данъци върху богатството и печалбите от изкопаеми горива, постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии и подобряване на събираемостта на данъци. Екологичните и социалните условия трябва да бъдат централни в разходите и обществените поръчки, като се гарантира, че всяко похарчено евро подкрепя положителни резултати за хората и планетата.
Частното финансиране също трябва да бъде част от решението. ЕС и държавите членки следва да позволят отклонение от краткосрочните финансови интереси и търсенето на растеж, като подкрепят трансформацията на финансовите институции и предприятията в субекти на социалната икономика. Укрепването на рамките на ЕС за устойчиво финансиране и бизнес ще бъде от решаващо значение не само за ограничаване на разрушителните икономически дейности, но и за повишаване на конкурентоспособността на предприятията, които в крайна сметка ще процъфтяват в икономика с нулева нетна загуба.
В условията на криза ЕС има силата да оформи устойчиво бъдеще
Развитието на политическите препоръки, очертани в тази статия, предлага на политиците в ЕС, в услуга на своите граждани, по-ясно разбиране на целите и средствата в рамките на икономиката на благосъстоянието. То започва с признаването, че икономиката на ЕС не е отделена от обществото или природата; тя е вградена в културни и социални системи, които сами по себе си съществуват като подсистема на биосферата на Земята.
В лицето на тройната планетарна криза, надеждата е в творческия капацитет на човечеството, в колективната ни способност да преосмисляме, препроектираме и усъвършенстваме. Десетилетия напредък както в естествените, така и в социалните науки ни предоставиха знанията и инструментите за преследване на споделен просперитет в рамките на планетарните граници.
ЕС има важна роля в оформянето на траекторията на тези взаимосвързани социално-екологични системи. Но това не е задача, която може да изпълни сам. По дефиниция това е глобално начинание, което трябва да се основава на солидарност, отговорност и смелост за лидерство.
Повече информация
„Европейска икономика на благосъстоянието – пътища за политически действия“
Антоан Ожер
Антоан Оже е изпълнителен директор на Института за европейска екологична политика (IEEP), мозъчен тръст със седалище в Брюксел, който работи със заинтересовани страни от ЕС и международни институции, академични среди, гражданско общество и индустрията, за да изготви изследвания, основани на доказателства, относно политиките на ЕС за устойчивост. Работата му се фокусира върху съгласуваността на вътрешните и външните политики на ЕС, свързани с търговията, климата и кръговата икономика.
Антоан е работил повече от 12 години по предоставянето на техническа помощ на страни от глобалния юг, като е работил интензивно със съответните участници от ЕС и международни организации по прилагането на политиката на ЕС за сътрудничество. Сред последните му публикации са доклади за политиката на IEEP относно „...дългосрочни връзки между климатичните цели и международната търговия и инвестиции„и брифинг на тема“Търговия за приобщаваща кръгова икономика: рамка за колективни действия„разработено съвместно с Чатам Хаус“.
Антоан е и доцент в Sciences Po Paris, където преподава „Политики на ЕС за устойчивост в международна перспектива“, както и в Paris La Sorbonne-Nouvelle по „проекти за развитие, свързани с климата, в развиващите се икономики“. Антоан има магистърска степен по европейска политика от Института за политически изследвания в Рен, Франция.
Таубе Ван Мелкебеке
Таубе ван Мелкебеке е ръководител на отдела за политики на Зелена европейска фондация (GEF), политическа фондация на европейско ниво, която има за цел да насърчава по-голямо участие на гражданите в европейската политика и да осъществява разговори, дебати, идеи и предложения за по-зелена и по-социално справедлива Европа.
Експертизата на Таубе е в пресечните области на труда, социалните въпроси, екологичната устойчивост и прехода към чиста енергия, с деветгодишен опит в работата по тези теми на национално, европейско и международно ниво.
В момента тя ръководи Центъра за политики на Глобалния екологичен фонд (GEF), който се фокусира върху връзката между европейския енергиен преход, социалната и икономическата политика, като свързва често изолирани области. Сред последните ѝ публикации е и политическият документ на GEF „Полът в основата на енергийния преход на ЕС: Ключови изводи от френския случай„и докладът“Насърчаване на участието в енергетиката Преход".
Таубе е работила преди това като политически съветник в климатичния мозъчен тръст E3G, като аташе по социалните въпроси и заетостта в Постоянното представителство на Белгия към ЕС и като правителствен политически служител в подобни области. Тя е магистър по европейска политика и магистър по конфликти и развитие от Университета в Гент (Белгия).