Известната фраза на Чърчил е: „Никога не оставяйте добрата криза да отиде на вятъра“. Фокусът върху общественото здраве след пандемията от COVID-19 предизвика вълна от нови възможности за укрепване на здравето и благосъстоянието. Пандемията показа стойността на здравето за добре функциониращите и процъфтяващи общества. Видяхме създаването на Европейски здравен съюз за по-добра готовност за пандемия, нова европейска стратегия за грижи за повишаване на качеството на грижите, 10-кратно увеличение на здравната програма на ЕС и амбициозен нов фонд за възстановяване и устойчивост за улесняване на реформите в държавите членки.
Отключване на потенциала
Тези инициативи, макар и добре приложени в държавите членки, имат голям потенциал да окажат положително въздействие върху здравето и благосъстоянието на европейците. По-подробният поглед обаче показва, че тези инициативи не е задължително да доведат до системната промяна, необходима за устойчиво въздействие, както се вижда например от нашия анализ на Механизма за възстановяване и устойчивост . Те разбираемо се фокусират върху неотложността на настоящите кризи - като свиващата се работна сила в здравния и социалния сектор, лошите условия на труд за лицата, полагащи грижи, високите разходи за енергия и продоволствената несигурност. Повечето решения обаче не надхвърлят непосредствената криза и не се справят с основните, взаимосвързани предизвикателства, пред които сме изправени.
Например изглежда, че Европейският съюз отлага по-строгото законодателство относно употребата на пестициди поради несигурност на храните, което се отразява неблагоприятно на биологичното разнообразие и в крайна сметка и на нашето здраве. Инвестициите в социални и здравни услуги, като например подобряване на дългосрочните грижи за възрастните хора, са жизненоважни, но не и устойчиви, ако не инвестираме сериозно и в остаряването в добро здраве. По същия начин борбата с бедността може да донесе повече ползи за здравето, отколкото инвестирането в нови болници или лечение при специалисти. Хроничните заболявания засягат непропорционално бедните и чрез подобряване на здравословните условия на живот и труд тези заболявания могат да бъдат предотвратени. Укрепването на насърчаването на психичното здраве и услугите също предотвратява възникването на други здравни и социални проблеми.
Възможност за промяна
Времената на криза са възможност за промяна за здраве и благополучие, ако развием по-силна колективна визия за видовете общества, към които бихме искали да преминем, вместо просто да „реагираме“ на непосредствени проблеми. Такава визия трябва да се основава на „системно мислене“, като се вземат предвид взаимовръзките и взаимозависимостите на политиките и действията. Това ще помогне да се вземат решения относно наличните компромиси и варианти на политиката и да се определят условията, необходими за постигане на по-добро здраве и благополучие.
Икономика на благосъстоянието
Икономиката на благосъстоянието е пример за такава визия. Тя се фокусира не само върху постигането на икономически растеж, но и върху здравето и благосъстоянието като двигатели и резултати от този растеж. Това изисква зачитане и възстановяване на природната среда и ресурсите, като фактори, които са от съществено значение за човешкото здраве и благосъстояние. Тя призовава за социални иновации и участие, както и за инвестиране в превенция и предоставяне на възможности за всички да доразвиват умения и таланти. Инвестициите в ранното детство и през целия живот, с подход, ориентиран към личността и овластяване, ще имат най-положителен ефект върху здравето и благосъстоянието в дългосрочен план. Цифровите и технологичните иновации също могат да подкрепят тези системни промени по положителни, революционни начини. Няколко от статиите в това най-ново издание на списанието допринасят за тази амбиция да помогнат за превръщането на визията за икономика на благосъстоянието в реалност.
Социални иновации
Проф. Мартин Дитрих, изпълняващ длъжността директор на BZgA и президент на EuroHealthNet, изследва социалните иновации в помощ на общностите в Европа . По какъв начин можем да използваме тези инициативи за борба и справяне с неравенствата, за подобряване на здравеопазването и благосъстоянието? Как можем да подкрепим най-уязвимите групи в обществото чрез концептуални, процесни, продуктови или организационни промени?
Криза на разходите за живот
Втора статия от Пиа Сундел, изпълнителен директор на Финландската асоциация за благосъстояние на децата и вицепрезидент на EuroHealthNet, разглежда вредното въздействие, което финансовите съкращения могат да окажат върху обществените инициативи . Как подобни съкращения застрашават здравето и благосъстоянието на най-уязвимите в нашите общества, особено децата и младите хора?
Чуваме екипа на д-р Сумина Азам (ръководител на политиките и заместник-директор по политиките и международното здраве в Public Health Wales и вицепрезидент на EuroHealthNet), д-р Луиза Петчи и Манон Робъртс, които разсъждават върху това как кризата с разходите за живот като цяло се отразява на общественото здраве . Какви са извлечените поуки?
Иновативно здравеопазване
Чуваме Карин Скиерус, която работи като цирков консултант в региона Вестра Йоталанд в Швеция . Тъй като все повече доказателства сочат потенциала на изкуствата, творческите и културните дейности за укрепване на благосъстоянието и здравето, Културната стратегия на региона работи за създаването на културен регион, който е в основата си на социалното равенство, устойчивостта, равенството между половете и многообразието.
В допълнение към социалните иновации, икономиката на благосъстоянието може да бъде улеснена и от дигитални иновации. Четем личната история на Петра Хогендорн (координатор на проекта Label2Enable по програма „Хоризонт Европа“) и как тя се е включила в здравните приложения и сертифицирането. Здравните приложения имат потенциала да преодолеят разликата в неравенството, както и да повишат дигиталната грамотност и способността да овластяват хората.
Икономика на стареенето
Ще се задълбочим и в икономиката на застаряващото население с екипа от Европейската обсерватория, професор Чарлз Норманд, Джема Уилямс и Джонатан Сайлъс, докато те изследват икономиката на здравословното и активно стареене, устойчивите подходи и последиците от здравословното стареене . Как ще се отрази настоящата икономическа криза на възрастните хора? Какви ефективни механизми вече съществуват в подкрепа на застаряващото население?
Социални последици от пандемията
Накрая, в статия от офиса на EuroHealthNet, ние правим поглед назад към почти 3 години, свързани с COVID-19 и правителствените мерки. Разглеждаме причините, поради които пандемичните мерки не успяха да отчетат социалното въздействие на пандемията и мерките за ограничаване, и посочваме примери за държави, които са успели да възприемат подход, воден от съображения за равенство в здравеопазването.
Надявам се, че това издание на списанието е вдъхновение за вас и вашата работа и както винаги, не се колебайте да се свържете директно с авторите или да ни пишете в офисите на EuroHealthNet за допълнителна информация или запитвания. Приятно четене!
Икономика на благополучието за справедливост в здравеопазването
Открийте повече за насърчаването на преход към по-здрави, по-приобщаващи и устойчиви общества, като прочетете Прецизите на политиката на EuroHealthNet по-долу.
Каролайн Костунгс
Каролайн Костонгс е директор на EuroHealthNet и експерт по обществено здраве и промоция на здравето. Каролайн ръководи мултидисциплинарен екип, работещ върху европейска и (под)национална политика, застъпничество, изследвания и изграждане на капацитет, насочени към неравенствата в здравеопазването. Каролайн е активна в различни форуми на ЕС и СЗО, консултативни съвети и различни проекти на ЕС и е член на ICC – Международен съвет за Европейската конференция за обществено здраве.