Известната фраза на Чърчил е: „Никога не оставяйте добрата криза да отиде на вятъра“. Фокусът върху общественото здраве след пандемията от COVID-19 предизвика вълна от нови възможности за укрепване на здравето и благосъстоянието. Пандемията показа стойността на здравето за добре функциониращите и процъфтяващи общества. Видяхме създаването на Европейски здравен съюз за по-добра готовност за пандемия, нова европейска стратегия за грижи за повишаване на качеството на грижите, 10-кратно увеличение на здравната програма на ЕС и амбициозен нов фонд за възстановяване и устойчивост за улесняване на реформите в държавите членки.
Отключване на потенциала
Съществува голям потенциал тези инициативи, макар и добре приложени в държавите-членки, да въздействат положително върху здравето и благосъстоянието на европейците. Въпреки това, по-подробен поглед показва, че тези инициативи може да не доведат непременно до системна промяна, която е необходима за устойчиво въздействие, както се вижда например от нашия анализ на Механизма за възстановяване и устойчивост. Те разбираемо се фокусират върху неотложността на настоящите кризи - като намаляващата работна сила в здравния и социалния сектор, лошите условия на труд за лицата, които се грижат за тях, високите разходи за енергия и несигурността на храните. Повечето решения обаче не надхвърлят непосредствената криза и не се справят с основните, взаимосвързани предизвикателства, пред които сме изправени.
Например изглежда, че Европейският съюз отлага по-строгото законодателство относно употребата на пестициди поради несигурност на храните, което се отразява неблагоприятно на биологичното разнообразие и в крайна сметка и на нашето здраве. Инвестициите в социални и здравни услуги, като например подобряване на дългосрочните грижи за възрастните хора, са жизненоважни, но не и устойчиви, ако не инвестираме сериозно и в остаряването в добро здраве. По същия начин борбата с бедността може да донесе повече ползи за здравето, отколкото инвестирането в нови болници или лечение при специалисти. Хроничните заболявания засягат непропорционално бедните и чрез подобряване на здравословните условия на живот и труд тези заболявания могат да бъдат предотвратени. Укрепването на насърчаването на психичното здраве и услугите също предотвратява възникването на други здравни и социални проблеми.
Възможност за промяна
Времената на криза са възможност за промяна за здраве и благополучие, ако развием по-силна колективна визия за видовете общества, към които бихме искали да преминем, вместо просто да „реагираме“ на непосредствени проблеми. Такава визия трябва да се основава на „системно мислене“, като се вземат предвид взаимовръзките и взаимозависимостите на политиките и действията. Това ще помогне да се вземат решения относно наличните компромиси и варианти на политиката и да се определят условията, необходими за постигане на по-добро здраве и благополучие.
Икономика на благосъстоянието
Икономиката на благосъстоянието е пример за такава визия. Той се фокусира не само върху осигуряването на икономически растеж, но и върху здравето и благосъстоянието като двигатели и резултати от този растеж. Това изисква зачитане и възстановяване на природните среди и ресурси, като фактори, които са от съществено значение за човешкото здраве и благополучие. Той призовава за социални иновации и участие, както и за инвестиране в превенция и предоставяне на възможности за всички за по-нататъшно развитие на умения и таланти. Инвестициите в ранна детска възраст и по време на целия живот, с ориентиран към личността, овластяващ подход ще имат най-положителен ефект върху здравето и благосъстоянието в дългосрочен план. Цифровите и технологичните иновации също могат да подкрепят тези системни промени по положителни разрушителни начини. Няколко от статиите в това най-ново издание на списанието допринасят за тази амбиция да помогнем за превръщането на визията за икономика на благосъстоянието в реалност.
Социални иновации
Проф. Мартин Дитрих, действащ директор на BZgA и президент на EuroHealthNet изследва социални иновации в помощ на общностите в Европа. По какъв начин можем да използваме тези инициативи за борба и справяне с неравенствата, подобряване на здравеопазването и благосъстоянието? Как можем да подкрепим най-уязвимите групи в обществото чрез концептуални, процесни, продуктови или организационни промени?
Криза на разходите за живот
Втора статия от Пиа Съндел, изпълнителен директор на Финландската асоциация за благосъстояние на децата и вицепрезидент на EuroHealthNet, разглежда вредните въздействия, които финансовите съкращения могат да имат върху инициативите на общността. Как подобни съкращения заплашват здравето и благосъстоянието на най-уязвимите в нашите общества, особено децата и младите хора?
Чуваме от екипа на д-р Сумина Азам (ръководител на политиката и заместник-директор по политиката и международното здраве в Public Health Wales и вицепрезидент на EuroHealthNet), д-р Луиза Петчи и Манон Робъртс, които разсъждават върху това как като цяло кризата с разходите за живот оказва влияние върху общественото здраве. Какви са научените уроци?
Иновативно здравеопазване
Чуваме се от Карин Скиерус, която работи като a Цирков консултант в регион Вестра Йоталанд в Швеция. Тъй като нарастващите доказателства демонстрират потенциала на изкуствата, творческите и културните дейности за укрепване на благосъстоянието и здравето, културната стратегия на региона работи за създаване на културен регион, който държи социалното равенство, устойчивостта, равенството между половете и многообразието в сърцето си.
В допълнение към социалните иновации, икономиката на благосъстоянието може да бъде улеснена и от цифровите иновации. Ние четем личната история на Петра Хоогендорн (Координатор на проекта Horizon Europe Label2Enable) и как тя се включи в здравни приложения и сертифициране. Здравните приложения имат потенциала да преодолеят разликата в неравенството, както и цифровата грамотност и способността да овластяват хората.
Икономика на стареенето
Ние също се задълбочаваме в икономиката на застаряващото население с екипа от Европейската обсерватория, професор Чарлз Норманд, Джема Уилямс и Джонатан Сайлъс, докато те изследват икономиката на здравословното и активно остаряване, устойчивите подходи и последиците от остаряването в добро здраве. Как настоящата икономическа криза ще се отрази на възрастните хора? Какви ефективни механизми вече съществуват в подкрепа на застаряващото население?
Социални последици от пандемията
И накрая, в статия от офиса на EuroHealthNet се обръщаме назад към почти 3 години COVID-19 и реакциите на правителството. Разсъждаваме върху причините защо отговорите на пандемията не успяха да отчетат социалното въздействие на пандемията и мерките за ограничаване и посочи примери за държави, които са успели да възприемат подход, ръководен от съображения за справедливост в здравеопазването.
Надявам се, че това издание на списанието е вдъхновение за вас и вашата работа и както винаги, не се колебайте да се свържете директно с авторите или да ни пишете на Офиси на EuroHealthNet за допълнителна информация или запитвания. Приятно четене!
Каролайн Костунгс
Каролайн Костонгс е директор на EuroHealthNet и експерт по обществено здраве и промоция на здравето. Каролайн ръководи мултидисциплинарен екип, работещ върху европейска и (под)национална политика, застъпничество, изследвания и изграждане на капацитет, насочени към неравенствата в здравеопазването. Каролайн е активна в различни форуми на ЕС и СЗО, консултативни съвети и различни проекти на ЕС и е член на ICC – Международен съвет за Европейската конференция за обществено здраве.